Собствениците на Dupissima - победители в "Един за друг"

Тяна и Иво

когато

ТЪРПЕНИЕТО и ИМПУЛСЪТ са

ХАРМОНИЯ

Тя се чуди на какво да се запишат – уроци по латино танци или по гръци език. А той се чуди кое от двете му е по-неприятно. Но ще се запише. Заради нея. За да са заедно.

Представям ви Тяна и Иво – победителите в най-позитивното риалити в България “Един за друг”. С отношенията и връзката си двамата станаха пример за съвременно младо семейство постигнало домашен уют и успешен бизнес в едно и това едно е опаковано с много разбирателство, любов, хармония и три деца – Андрей на 12 г., Рая на 8 и Ана на 2.

Приказката на семейство Тяна и Иво Пресолски започва преди 15 години, когато и двамата са на 13. Запознават се на първия учебен ден в 8-ми клас, в столичната 35-та гимназия. Иво е най-ниското момче в класа, на което и до днес му стои прякорът “малчо”. Тяна е поне глава над него и в началото изобщо не го забелязва. Седем години по-късно обаче, когато и двамата са на 20 години вече са сгодени. После идва и сватбата. Тази година дойде и първата им официална публична победа като семейство Пресолски. След като спечелиха формата “Един за друг” признават, че отново биха участвали, а идеята е била на Тяна. Иво я приема веднага.

Тяна, Иво, какво харесахте един в друг преди 15 години?

Иво: О, в началото изглеждахме абсолютно несъвместими.

Тяна: Ама, ти ми каза, че си ме харесал?!

Иво: Е, имаше някакво привличане, но станах упорит много по-късно. Като пораснах (смее се), когато започнах да ходя на фитнес и вече не бях най-дребния в класа.

Значи сте се открили на “втори поглед”?

Тяна: Да. Не беше любов от пръв поглед. Любовта си я градим с времето. Иво беше много упорит в желанието си да ме впечатли и успя. Започнах да виждам неговите позитиви постоянно. Научих се да го обичам, всеки ден, все повече. За мен той беше правилния избор в дългосрочен план.

Звучи като уравнение по математика. Тяна, някой помогна ли ти за верния отговор?

Тяна: Да, баща ми. Той беше пилот и като деца не бяхме лишавани от нищо. Аз естествено търсих това да продължи. Тогава татко ми каза “чакай малко, моето момиче, ако искаш мъж с възможности той трябва или да е доста по-голям от теб, за да е реализиран, или да е мамино синче. По-добре търси някой, който има потенциал, за да растете, да се развивате и да сбъдвате мечтите си заедно.

Иво: Аз съм човека с потенциала J.

Тяна: Баща ми го видя преди мен.

Къде стоят родителите ви във вашия път?

Тяна: Те са нашият безгласен пример. Нашите са се оженили на 19 години. Имат 4 деца и до ден днешен са заедно.

Иво: Нашите също до днес са заедно. Срещнали са се в университета.

А кое е качеството, което задължително искате да възпитате в децата си?

Тяна: Уважение.

Иво: Борбеност. Искам да не се отказват.

Ако трябва да изберете вечеря с децата или с половинката, какво ще изберете?

Тяна: Винаги ще избера Иво. Родителите са приоритет, после са децата. Вярвам в здравословния егоизъм.

Иво: Без съмнение ще вечерям с Тяна.

С какво взаимно се изненадахте при участието си в “Един за друг”?

Тяна: Аз се изненадах, че Иво не си изпусна нервите. В нормалния живот не си повишаваме тон, но не знаех как щеше да реагира при стреса, който ни очакваше.

Иво: И двамата се изненадахме, че нито игрите, нито загубите, нито стреса успяха да ни провокират. Бяхме толкова “дзен”…. Иначе аз погледнах на Тяна с други очи. Оцених я!

Тяна: Да, защото можа да ме сравни в нетипична ситуация. В живота си човека вижда у хората различни качества, които харесва, но ги вижда само в определени моменти и те са частица от същността на човека, не неговата цялост. Това смятам, че е проблемът днес – харесваме нещо, сравняваме го с това, което ние притежаваме и си казваме, че другото е по- добро. Но, когато се сблъскаме в неговата цялост виждаме, че сме сбъркали, защото когато видиш нещо добро, то не може да компенсира всичко друго негативно, което не виждаш. Човек днес все недооценява това, което има. Меркантилния свят не ти позволява да видиш комплексната картината, която за мен е най-важна.

Иво: Тяна беше най-добрата комплексна картина в къщата!

Тяна: Аз пък винаги търся в Иво и в живота си хубавите неща. Гледам какво имаме и се надъхвам колко ми е добре. Знам колко лесно човек може да залитне и да не е щастлив с това, което има и да го оцени, когато го изгуби.

В предаването доста нашироко разказвахте за изневярата в семейството си. Защо?

Иво: Когато ни попитаха на кастинга, нямаше как да не го споделим. А и това е нещо вече надживяно.

Тяна: Изневярата е едно от най хубавите неща в нашата връзка. Това беше преломният ни момент. След период от 8 – 9 години заедно започваш да приемаш другия за даденост, да го обвиняваш, да не му обръщаш внимание, да го държиш отговорен за твоето щастие … И всичко това вероятно провокира и изневярата, която обърна връзката ни. Имаше толкова позитиви. Когато това ни се случи, аз бях в позиция да поискам всичко, от което Иво се беше дърпал преди. Изневярата беше рестарт за нашето семейство и това е примерът, който искахме да дадем на хората, като разказахме историята си. Най-лесно е да приключиш след такова преживяване и да търсиш щастие с друг човек, но никой не ти гарантира, че ще ти е по-добре. Изневярата не трябва да е края в една връзка.

Разделихте наградата от 80 хил. лева с другите финалисти. Смятате ли, че друга двойка от участниците щеше да постъпи така на ваше място?

Иво: Мисля, че – не, но ние не се колебахме за решението ни и то ни накара да се почувстваме още по-добре.

Тяна: Не знам, дали друг би постъпил като нас, но аз вярвам, че ние не загубихме 40 хил. лева, а спечелихме толкова. Парите не ни бяха цел в играта, пък и колкото и да вземехме, те все нямаше да ни стигнат. Важното е, че показахме, че доброто съществува – направи добро, за да получиш добро.

Какво са щастието и успехът за вас?

Тяна: Щастието е състояние на духа. Всеки ден трябва да си благодарен поне за 3 неща. Човек привлича това, което мисли. Най-големият успех е да си щастлив тук и сега.

Иво: Напълно подкрепям Тяна. Независимо от загубите оставаме щастливи. Ще се чувствам истински успял, когато един ден седим в двора на къщата ни с Тяна, децата и внуците ни.

Розовите очила не ви ли пречат да видите реалността?

Тяна: За кратко бях без розовите си очила в началото на Ковид епидемията. Като всички, бях притеснена от болестта, но неяснотите и тревогите ми показаха, че това не е моя начин на съществуване. Когато не мога да контролирам нещата, предпочитам да мисля позитивно, защото страхът не ми носи абсолютно нищо.

Иво: И пак си сложи розовите очила.

Тяна: Когато сме вкопчени в несигурността, ние откликваме на тревогите и започваме да ги мислим, без да можем да променим лошото. Вглеждайки се в него, ние пропускаме доброто, ставаме ненужно предпазливи и сами си слагаме спирачки на това да мечтаем.

Бягството от проблемите не ви ли прави уязвими за тях?

Иво: Ние не бягаме от проблемите, а търсим хубавото в тях. Вярваме, че когато една врата се затваря, друга се отваря.

Тяна: Гледаме на проблемите не като на проблеми, а като на възможности.

Ще бъдете ли щастливи, ако нямате достатъчно пари?

Тяна: Ние и в момента нямаме достатъчно пари, а сме щастливи.

Иво: Да , ще бъдем щастливи. Щом сме заедно ще се справим с всяка ситуация и ще имаме!

Как делите ролите си – Тяна е двигателят на автомобила, в който Иво вози цялото семейство, така ли?

Иво: Май е точно така. Тяна е креатива, аз съм изпълнението. Ето сега – тя измисли нови два проекта за хранителни добавки и розов сайт и аз веднага се впускам.

Тяна: Един хороскоп ме обрисува като едно тяло с няколко глави и имам нужда от някой до мен, който да случва всичките ми идеи. В един момент исках да имам по-амбициозен мъж, който да дърпа конците в семейството, но после си казах: дали такъв тип мъж ще ми се върже отново да смени цвета на салона ни, защото вече искам “зряло розово” или пък ще гледа децата ни, докато аз пътувам с приятелки или уча поредното висше? Вярвам, че съдбата има само два отговора – “да” или “имам нещо по-добро за теб”. Човек не го разбира на момента, но винаги има нещо, което е по-добро за нас. И така, по-доброто за мен е Иво.

Какво е за вас прошката?

Иво: Прощавам лесно, не съм злопаметен.

Тяна: Нещо, което човек трябва да се научи да прави, за да е спокоен сам със себе си и да може да продължи напред. Прошката е да приемеш, че нищо не е лично. Хората винаги действат с най-добрите си намерения към самите себе си. Хората не искат да те наранят, а да направят най-доброто за себе си. Всичко е въпрос на възприятие – аз не те обиждам, ти се обиждаш. Ако те ритне магаре – ще се обидиш ли?! То е магаре, то толкова може.

Кога криете сълзите си един от друг?

Иво: Когато плача на филми. Все пак съм мъж. Ако съм сам ще си порева стабилно.

Тяна: Преди съм се крила, като ме обиди и аз не искам да му кажа. Той ме пита какво има аз казвам “нищо” и чакам да се сети. Вече не искам да се сеща. Не искам да рискувам. Вече не оставям нищо на случайността. Нямам време за игрички във взаимоотношенията. Имаме годишнина – пращам му линк къде ми се ходи и това е.

Кой прави първата крачка, когато се скарате?

Тяна: Аз. Мъжете много по-трудно преодоляват егото си. На мен нищо не ми носи да си мълчим и да сме загубили това време заедно. Вярвам, че успешната връзка на 99 процента се крепи на разумната жена.